Hebrews 10

1 ^a З аконът, като има сянката на бъдещите блага, а не самия образ на нещата, никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да направи съвършени ония, които дохождат с тях.

2 ^b Инак, биха престанали да бъдат принасяни, защото служещите, очистени веднъж, нямат вече никакво съзнание за грехове.

3 Но с жертвите всяка година се напомня за грехове,

4 ^c защото не е възможно юнча и козя кръв да отнима грехове.

5 Заради това Христос, влизайки в света, казва: „жертва и принос Ти не пожела, а тяло Ми приготви.

6 ^d Всесъжения и жертви за грях не Ти са угодни.

7 ^e Тогава рекох: ето, ида (писано е за Мене в началото на книгата) , да изпълня, Боже, Твоята воля“.

8 Като каза по-горе: „жертва и принос, всесъжения и жертви за грях (които се принасят според закона) Ти не пожела и не Ти са угодни“,

9 сетне рече: „ето, ида, Боже, да изпълня Твоята воля“. С това Той отменява първото, за да постави второто.

10 ^f По тая воля сме осветени чрез извършеното веднъж завинаги принасяне на Иисус Христовото тяло.

11 ^g И всеки свещеник стои та служи всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове;

12 ^h а Той, като принесе само една жертва за грехове, завинаги седна отдясно Богу,

13 ⁱ очаквайки по-нататък, докле враговете Му бъдат турени подножие на нозете Му.

14 Защото чрез едно само принасяне Той направи освещаваните съвършени завинаги.

15 А свидетелствува ни и Дух Светий; защото, след като по-рано рече:

16 ^j „този е заветът, който ще им завещая след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в сърцата им, и в мислите им ще ги напиша“, Той прибавя:

17 ^k „и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня“.

18 А дето има прошка за тия, няма вече принос за грях.

19 ^l И тъй, братя, като имаме дръзновение да влизаме в светилището чрез кръвта на Иисуса Христа, по нов и жив път,

20 ^m който отново ни отвори Той чрез завесата, сиреч, плътта Си,

21 ⁿ и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

22 ^o нека пристъпваме с искрено сърце, при пълна вяра, след като с поръсване очистим сърцата от лукава съвест и умием тялото с чиста вода;

23 нека държим неотклонно изповеданието на надеждата, защото верен е Оня, Който се е обещал;

24 и нека бъдем внимателни един към други, за да се насърчаваме към любов и добри дела,

25 ^p като не напущаме събранието си, както някои имат обичай, а да се подканяме един други, и толкова повече, колкото видите, че приближава денят съдни.

26 ^q Защото, ако ние, след като познахме истината, своеволно грешим, не остава вече жертва за грехове,

27 ^r а някакво си страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците.

28 ^s Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт,

29 колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?

30 ^t Защото ние знаем Оногова, Който е рекъл: „отмъщението е Мое, Аз ще отплатя“, казва Господ. И пак: „Господ ще съди Своя народ“.

31 ^u Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог!

32 Припомняйте си предишните ваши дни, когато, след като се просветихте, издържахте голяма борба на страдания,

33 ту като сами всред хули и скърби бивахте излагани на позор, ту като ставахте съучастници на ония, които също тъй страдаха;

34 ^v защото и към моите вериги бяхте състрадателни и разграбването на вашия имот с радост посрещнахте, знаейки, че имате за себе си на небесата по-добър и траен имот.

35 ^w И тъй, не напущайте вашето дръзновение, за което има голяма награда.

36 Търпение ви трябва, та, след като изпълните волята Божия, да получите обещаното;

37 защото още малко, твърде малко, и „Идещият ще дойде и няма да се забави.

38 ^x А праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него“.

39 Ние пък не сме от ония, които се отклоняват за погибел, а от ония, които вярват за спасение на душата.